сряда, 23 април 2014 г.

Из уличките на Истанбул

Не съм човек, който горещо вярва в Случай или пък Сьдба, но точно те са ме завели в този град, сигурно, най-последен в моя списък с желаните дестинации (включващ Тбилиси, Самарканд и какви ли не други). Случаят се наричаше Team-building: пътуването беше шумно и весело, уморително и зареждащо едновременно, цветно и запомнящо се със най-различни малки, вълнуващи неща. Останах не просто очарована... влюбена в този град! Чудех се, какво ме отблъскваше от самата мисъл за пътуване към Истанбул - сигурно, размерите на града, пренаселеността му. Не обичам да се чувствам малка/незначителна, което е неминуемо, когато се вливаш в пешеходното движение по улица Истиклял или заставаш пред Синята джамия, а както не се ориентирам лесно в пространството, ми изглеждаше почти невъзможно да го опозная това място


Но да почнем от началото. 

Бившата столица на четири империи, преживявала възходи и падения, тя разгръща страници на историята си пред нас, пътешественици, чрез своите тесни стръмни цветни улички, грандиозните стени на крепости и защитни съоръжения, пищните дворци, христианските църкви и мюсюлманските джамии, мостове, водещи от Европа направо в Азия. Преди да си хванете международния паспорт, помислете:
Как? С кола, автобус, влак, самолет - изберете си първо подходящи спътници, после превозното средство ;)
Кога? По всяко време, мисля - бих предпочела пролет или есен, но и в края на февруари времето беше добре за разходки/снимки, като изключим валежите). Началото на май е подходящо, особено през приятно дълга ваканция по време на държавните празници тази година.
Кьде? Дори срещу скромна сума пари може да отседнете в приличен хотел, иначе цените за настаняване в хотели от известните вериги не са ниски никак. В района на Таксим ще сте на разстояние пеша/няколко спирки с метро от доста голяма част на забележителности.
Колко? Минимум 2-3 дни - определено не е weekend-пътуването, с голяма вероятност да се върнете пак :)
Какво? Освен емблематичните Синята джамия и Св. София има какво да се види: кула и моста Галата, музеи-дворци Долмабахче и Топкапъ, Цистерна на Базиликата, площади Таксим и Иподром, Сюлейман джамия, крепостите Румелихисар и Едикуле, Египетския и Гранд пазари, Тюнел/фуникуляр, доволното си отражение във една от витрините на магазините по ул. Истиклял, историческия трамвай и хора... много хора.

Ще ви разходя из местата, където успях га стигна - с малки съвети и лични впечатления ;)

Нарочно не си правих програма, исках да има доза спонтанност, за кратко дори се оставих да плувам по течение. Времето беше ограничено (почти 36 часа), затова денят започна с организирана автобусна екскурзия със дразнещите "Погледнете наляво, погледнете надясно". Все винаги съм от грешната страна :) Ако и вие не сте фен на подобни екскурзии, а и времето не е кофти, както беше в моя случай: пеша и само пеша. 
Освежаваща разходка с корабче из Босфора от пристанища Кабаташ/Бешикташ ще ви помогне да се ориентирате и да определите направление на движението, ако все още не сте. 
Заредете се с картата на града: от хотела, понякога ги дават направо на улицата, в магазинчета - аз имах 3 карти в различен мащаб (включително джобна), нито една от тях не ми е струвала пари :D Не видях пунктове за Информация, но би трябвало да ги има. Градския транспорт е редовен (ползвах само метро, трамваи и фуникуляр) - жетончета за тях се купуват от специални апарати срещу 3 лири, има и карти, което излиза изгодно за по-дълъг период.

Босфорския мост
Пазарчето в студенсткия район Бешикташ
Мост Галата
Египетския пазар е място с уникален аромат на подправки и хубаво кафе, щедри на комплименти продавачи, готови да се пазарят с вас до припадък плюс малки задръствания. Съвет: дръжте ценностите си и парите на безопасно място ;)



Ени-джамия
Не успях да влезна в Синята джамия (събуването - задължително)... Още една причина за връщане.



Традиционен турски сладолед (~7 лири), продаван по доста изобретателен начин от тези младежи. Не си взех, защото не обичам сладоледа ми да прилича на дъвка :) На същия площад се намира храм Св. София - пригответе се към огромни опашки за влизане в музея.


Цистерна на Базиликата
Хората... спечелиха ме не с показното гостоприемство но със спокойствието си на стопани, със готовност да застанат пред обектива и да бъдат част от моята история, спомени от това място: именно тук съвсем неочаквано може да срещнете доброволци за снимки, достатъчно е да ви забележат със фотоапарат, за да поискат да позират. Не бива да отказвате :)


Истанбул е мястото за сватбения туризъм


Дворецът Долмабахче беше един от малкото музеи, които успях да посетя. По случайност отидохме с малка групичка към 10:00 сутринта - точно тогава има организирана екскурзоводска беседа на английски и турски, влизаща в стойността на билета ви. Заслужава си да вземете билет и за двореца, и за харем - струва 40 лири общо, 5 лири за студенти с международна карта на ISIC. Докато блуждаех из градината, попаднах на изложбена зала за кристали с отделна експозиция.










Едно от най-концентрираните места за шопинг несъмненно е улица Истиклял, там най-силно се усеща пулса на града. Определено не е Витошка - потокът на пешеходците е толкова огромен, че придвижването може да отнеме известно количество време и нерви. Освен да пазарувате, съветвам ви да се качите в някое кафене/ресторант с тераса, за потресаваща вечерна/нощна гледка към Босфора по време на трапезата. Важи за всички ресторанти на покрива :)


Ресторант Ponte с чудесна гледка към башня Галата и азиатската част на града







Вървейки към края на Истиклял, ще стигнете точно към кула Галата (отворена е до 20:00), от която също може да се насладите на гледката към Истанбул срещу 20 лири, или да се настаните уютно в малко кафене до площадчето, да хапнете дюнер (ако има клиенти-местни, става за ядене хех). От кулата излизат улички с магазинчета за сувенири, сладкарски изделия (за които дойдохме, всъщност, нали?), направо на улицата до моста Галата предлагат пресен сок от нар, правейки го пред очите ви (~1 лира). 
Тук може направо да преминете към снимки (ако не сте го направили от самото начало хах) - аз ви пожелавам повече вълнуващи пътувания, кратки и далечни. Помнете, че където и да сте, опознавате не само новото място, но и самия себе си.


Ресторант Guney









Няма коментари:

Публикуване на коментар