Предизвивателството на една спирала

Няма жена, която да не ползва спирала (малките изключения, природно надарени с гъсти и дълги мигли, да не се обаждат :D) - сигурно, точно от наличието й в момичешката ни козметична чантичка започваме да усещаме женственността си. Променя грима ни, прави го по-изразителен, а погледа - по-дълбок, подчертава естествения цвят на очите. 

Задължени сме с появяването на спирала на две големи имена в козметическата индустрия, които са дали названия на едни от най-известни козметични компании: още през XIX век на търговеца Юджин Риммел и химика Тери Л. Уилямсон, който я е създал през 1913 г. от смес въглен прах с вазелин за сестра си Мейбъл (тук може да се досетите, коя търговска марка носи името й). Консистенцията е била твърда - разтриваше се и се нанасяше с навлажнена четка /като на спиралата "Ленинградская", която все още се предлага по магазини. 

Четейки състава, разбираме, защо не е станала популярна. Но прогреса в химия и науката позволи да се усъвършенстват съставките (алилуйя на конкуренцията) и да се стигне до сегашния й вид. Неочаквана роля в популяризацията на спиралата принадлежи на... кинематографа! Тогавашните секс-символи на нямо кино са станали постоянни клиенти на Maybelline&MaxFactor. Най-гениалното решение - да се сложи в туба - естествено, е взето от жена: великата Елена Рубинщайн.

#TEDxNBU - 2014

Започнах днешното си сутрешно чаепитие с черния чай в новата си чаша с лого на TEDxNBU. 

Както за мен е традиция да почвам всяка сутрин с този ритуал, за Нов Бьлгарски Университет за 4-тата поредна година вече е традиция да организира независимо TEDx сьбитие и да събира под един покрив много харизматични, енергични хора да изнасят идеите и да изпращат посланията си към публиката. Вчера бях част от аудиторията (луд късмет, одобрили са ме!) - получих своята доза мотивация, материал за размисли и то в доста концентриран вид: 14 лектора, един доста важен въпрос с много лични отговори за по-малко от 8 часа.

Още от влизането си през портата на НБУ бях потопена в съвсем особена академична атмосфера (чедо на Софийския съм хех). 
Всеки един лектор беше представен от Десислава Бошнакова - емоционално, искрено и с голяма любов. Първата лекция ми помогна да се отпусна и да се почувствам по-комфортно в ролята си на слушател - беше изнасяна от Еразъм-студентка Хулия, много харизматично момиче от Испания. Малко ми напомни за моето студенство и първите години в България, хора, които срещнах и неща, които научих с тяхната помощ.

Умберто Еко "Името на розата"

Емблематичен и известен роман, с който започва писателската кариера на Умберто Еко, не се нуждае от предисловие или дълги подготовления на читателя, това беше и първата книга на този писател, попаднала в ръцете ми (електронно, но все пак). Завтворена вкъщи за няколко дни по време на принудения карантин, имах удоволствие да ги прекарам  в търсенето на престъпника в средновековния манастир в Северна Италия заедно с францисканския монах Уилям Баскервилски и младия му помощник - послушник бенедиктинец Уотсън... извинявам се, Адсон, по време на решаващата за финансово и политическо бъдеще на християнската църква среща от пратеници на папа Иоан XXII и император Людовик VII. 

Едноседмичното повествование е разделено по време на извършването на определени църковски служби и се води от името на младия послушник Адсон, записано от него на вече преклонна възраст. Достатъчно е да следваме указанията на автора, за да се ориентираме във времето и малко да използваме въображението си (разказът понякога е подкрепен с подробен план/схема: доста основателен и методичен подход към читателя, който трудно се ориентира в пространството - като мен, например). Не се плашете от големия обем: може, например, да разделите книгата точно по дните. Така или иначе няма да усетите, как ви минава времето :)