Започнах днешното си сутрешно чаепитие с черния чай в новата си чаша с лого на TEDxNBU.
Както за мен е традиция да почвам всяка сутрин с този ритуал, за Нов Бьлгарски Университет за 4-тата поредна година вече е традиция да организира независимо TEDx сьбитие и да събира под един покрив много харизматични, енергични хора да изнасят идеите и да изпращат посланията си към публиката. Вчера бях част от аудиторията (луд късмет, одобрили са ме!) - получих своята доза мотивация, материал за размисли и то в доста концентриран вид: 14 лектора, един доста важен въпрос с много лични отговори за по-малко от 8 часа.
Още от влизането си през портата на НБУ бях потопена в съвсем особена академична атмосфера (чедо на Софийския съм хех).
Всеки един лектор беше представен от Десислава Бошнакова - емоционално, искрено и с голяма любов. Първата лекция ми помогна да се отпусна и да се почувствам по-комфортно в ролята си на слушател - беше изнасяна от Еразъм-студентка Хулия, много харизматично момиче от Испания. Малко ми напомни за моето студенство и първите години в България, хора, които срещнах и неща, които научих с тяхната помощ.
Всеки един лектор беше представен от Десислава Бошнакова - емоционално, искрено и с голяма любов. Първата лекция ми помогна да се отпусна и да се почувствам по-комфортно в ролята си на слушател - беше изнасяна от Еразъм-студентка Хулия, много харизматично момиче от Испания. Малко ми напомни за моето студенство и първите години в България, хора, които срещнах и неща, които научих с тяхната помощ.
