Будапеща - пътепис

Някой ден щеше да се случи – аз и Будапеща, заедно, за 36 часа. Цели ден и половина бях на негово разположение: сетивата, мислите и мечтите ми. Може би е прекалено малко за една споделена любов, но ми се връща там. Определено.

Перлата на Черно море

Признайте си, че веднага сте помислили за Варна.

Това е едно от неофициалните названия на Одеса - винаги различна и гостоприемна за туристи южната столица на Украйна. 

Паметник на моряшка съпруга

Разхождах се тук сама, с приятели, като гост и като самостоятелен турист. Има доста неща за разглеждане: плажа "Аркадия", Потемкинская стълба, Дерибасовская улица, музеи и галерии. Няма да споделям снимки от най-известните места на града: веднага ще ги видите в Google още при първото поискване :) Тези снимки са от няколко мои разходки - последните са направени в ужасна горещина, от сенчисти ъгълчета на тротоари (забелязва се, че се крия от слънцето доста усърдно). 

Из Югозападна България - Мелник и Сандански

Най-топлото кътче в България, югозападната част на страната е прочута с природата си и минерални води. Докато планирахме кратката си спа-почивка със сестра ми, Сандански беше номер едно във списъка, а прогноза за времето ни помогна да разрешим спора с избора на дестинацията. 

Нощна гледка от хотела към Сандански

Прогнозата не беше никак слънчева и многообещаваща - използвахме един от най-мъглявите и дъждовни дни за разходки из околностите, като успяхме да стигнем само до Мелник: посетихме най-малкия град в страната с живописни къщи и улички и потресаваща гледка към Мелнишки пирамиди. 

Из уличките на Истанбул

Не съм човек, който горещо вярва в Случай или пък Сьдба, но точно те са ме завели в този град, сигурно, най-последен в моя списък с желаните дестинации (включващ Тбилиси, Самарканд и какви ли не други). Случаят се наричаше Team-building: пътуването беше шумно и весело, уморително и зареждащо едновременно, цветно и запомнящо се със най-различни малки, вълнуващи неща. Останах не просто очарована... влюбена в този град! Чудех се, какво ме отблъскваше от самата мисъл за пътуване към Истанбул - сигурно, размерите на града, пренаселеността му. Не обичам да се чувствам малка/незначителна, което е неминуемо, когато се вливаш в пешеходното движение по улица Истиклял или заставаш пред Синята джамия, а както не се ориентирам лесно в пространството, ми изглеждаше почти невъзможно да го опозная това място. 

Но да почнем от началото.