Моите TOP 10 руски филма

Говорим не за съветските филми:  това е една епоха със своя публика, герои и идеали. Несъмненно руския кинематограф е прекият й наследник. 

Някои филми се обичат и се помнят от милиони зрители, репликите се цитират, а някои не оставят никаква следа. Повечето филми руско производство ги игнорирам още след проверка на название, режисьор и списъка с актьорите, преди да е стигнало до преглеждане на трейлъра. 

Има филми, които не са правени само за фестивал, за по-високия бокс-офис по време на Коледа или 8 Март, а именно за публиката. За да ни впечатлят, трогнат или променят поне малко. Не по някакъв специален повод, а просто по причината, че характери и проблеми са актуални за времето и зрителите си. Защото ни вълнуват.

«Неадекватные люди» (2010) - дали главният герой не е в ред със себе си, или със социалната си среда? Всъщност, филмът е за чувства – съвсем човешки и напълно нормални (донякъде хах).

«Я остаюсь» (2007) - философско виждане на промежутъка между Живот и Смърт и един от последните филми на актьор Андрей Краско, излязъл след смъртта му. Има такива съвпадения, които не са съвсем съвпадения.

«Морфий» (2008) - базиран на биографичните разкази на Михаил Булгаков, с многообещаващ актъор Леонид Бичевин.

Снимка: http://eprst2000.livejournal.com/70834.html

«Кука» (2007) - история за малко самостоятелно момиче в голям град. Гледам го отново и отново за усещане на човечност, която липсва в голивудския кинематограф и често в кинематографа като цяло.

«Италианецът» (2005) - детски дом не е място за дете, което има Майка, а и държавата не е добър родител. История на едно дете в битката му със система - образователна и осиновителна – в търсенето на биологическата си майка. Както и в предишния филм, учейки да чете, хлапето се учи да оцелява в този свят.

«Страна глухих» (1997)- кино от 90-тте с удивително красива Чулпан Хаматова и талантливата Дина Корзун. Сцена с телефонните разговори за мен е емблематична - героините търсят посредник за лични разговори (и в днешното време избираме електронен заместник на живия диалог). Тук ще чуете Сергей Безруков – не присъства в картината, но участва в озвучаване на един от героите.

«Железнодорожный романс» (2002) - романтично, но нереалистично. С най-любимите актьори. Ето защо обичам да пътувам с влакове ;)

«Турецкий гамбит» (2005)- детектив по роман на Борис Акунин с най-добрия екранен образ на Ераст Фандорин, водещ разследването си по време на Руско-турска война. Ярък, динамичен и приятен филм с ниска историческа правдоподобност и малки неточности, произлизащи от изрязване на по-голямата част отснетия  материал с цел скъсяване на екранно време. Но… като зрител го възприемам благосклонно. 

«Граница. Таёжный роман» (2000) - вечната история за любов и предателство, заснета както с опитни актьори, така и с почти дебютанти (Марат Башаров), станали звезди след излизането на едноименния сериал. И гениалния безумен монолог на анти-героя, изпълнен от актьор Алексей Гуськов. Ако имате повече време, бих посъветвала именно мини-сериал, върху основа на който е бил монтиран филмът.

И… тук ще включа анимационен филм по поетична пиеса на Леонид Филатов (любим актьор от детството), превърнала се в народна приказка: «Про Федота-стрельца, удалого молодца» (2008) - стиховете са много повече от анимация. Дори и да не попаднете на добър превод, създателите на анимация са успели да предадат подтекста на зрително ниво. Не бих казала, че е за деца, достатъчно е да видите трейлъра. Въпреки че децата често искат "това, което не може да бъде". Но възрастните още по-често ;)

Списъка е базиран върху личния ми вкус – разбира се, руския кинематограф предлага много, много повече от това. Тези филми не са толкова тежки (или критично комерсиални), за да ви отблъснат като зрител още след първото запознанство. Някои от тях се демонстрират на Sofia Film Fest, други без никакво затруднение може да се намерят в интернет.

В списъка ми за гледане (или по-внимателно преглеждане) са така препоръчвани: «Левиафан» (2014), «Дура» (2005) – най-забавната драма, която съм виждала, «Географ глобус пропил» (2013), «Стиляги» (2008) - история на съветските хипстъри, «Дом дураков» (2002), «72 метра» (2006), «Сестры» (2001), «Космос как предчувствие» (2005), «Окно в Париж» (1994). «Брат 1-2» са култови, не ги пропускайте.

Приятно гледане!