Говорим не за съветските филми: това
е една епоха със своя публика, герои и идеали. Несъмненно
руския кинематограф е прекият й наследник.
Някои филми се обичат и се помнят
от милиони зрители, репликите се цитират, а някои не оставят никаква следа.
Повечето филми руско производство ги игнорирам още след проверка на название,
режисьор и списъка с актьорите, преди да е стигнало до преглеждане на трейлъра.
Има филми,
които не са правени само за фестивал, за по-високия бокс-офис по време на Коледа или 8 Март, а именно за публиката. За да ни впечатлят,
трогнат или променят поне малко. Не по някакъв специален повод, а просто по причината, че характери и проблеми са актуални за времето и зрителите си. Защото ни вълнуват.