"Ние" на Евгений Замятин или Теория на абсолютното щастие

                                   "Коя революция искаш да е последна? Няма последна - революциите нямат край."

Откъдето и да погледнем, г л о б а л и з а ц и я т а ни натиска от всички страни от доста години наред. Отразена е в историческите хроники, искуство, литература, кинематограф. Една от първите в своя род литературни антиутопични творби "Ние" на Евгений Замятин е вдъхновила Джордж Оруел, Олдос Хаксли и Рей Бредбъри за създаване на техните най-известни произведения. Забранен за публикуване от съветска цензура след излизане на романа (публикуван в СССР чак през 1988 г.), писателят намира пристанището си в Европа. 

Написан е с лека сухост, някои технически подробности и математически алегории (усеща се инженерното образование на автора), романът е със сатирично послание към съвременници и към бъдещите поколения. Вьпреки че може да не се хареса от всеки заради антихристианското си съдържание, разпръсната мисъл и неравномерно повествование, заслужава вниманието на читателя със нарастващата си актуалност. Отново.

Илюстрация - интернет

Единственото име в книгата е това на автора по корицата - просто ги няма: жителите на Единната държава се различават само по номер, пола се определя по цвета на униформата, тъй като не носят коса; почти лишени са и от явни расови признаци (в резултат на "детоводство" - наука за селективното размножение), родители и правото да са родители, от анонимност в малките си стандартни апартаменти със стъклени стени. Възпитани са от роботи по определен алгоритъм с ясна и адекватна цел - да са щастливи под присталното око на Благодетеля (единодушно избираем всяка година) и Хранители, които да пазят всеки един "нумер" от погрешни идеологии или деяния. Щастието е в това да нямаш друго желание, освен да служиш на общото добро и на Единната държава. Голямото "Ние" безпощадно смазва малкото "Аз" в егоистичната му борба за  привързаностите си - семейство, деца (не са вече частна, а държавна собственост), дори лошите навици, които често отглежда. 

Всичко това е резултат на Двестагодишната световна война, която доведе до измиране на милиарди хора от болезни, глад и непосредствено по време на военни действия. Разработвана с години държавната идеология за няколко милиона оцелели е под защита на "Зелената стена" и силовия купол, опазващ я от дива и неконтролируема природа отвъд града. Населението му изпитва искрена жалост към предшествениците си и всички човешки същества, намиращи се в дивото състояние на свобода зад стената. Свободата ражда желания, затова всичките нумери подчиняват цялото си свободно време на разписание - хранене и сън, работа и почивка, тренировки и разходки (в строя по 4-ма), дори "сексуалния час". Хаосът почти окончателно е преборен, подреден и номериран.
Изглежда леко казано като обществото на крайния социализъм. Доста леко казано. 
Любов и Глад владеят света: тази мъдрост е усвоена от блестящите умове, стоящи зад тоталитарния държавен апарат. Гладът е преборен с преработена от петрол храна, а Любовта (привързаност) - с правото от всеки на всеки: розови талони дават право на нумерите да прекарат сексуалния си час с избрания партньор. 

Тези детайли от личния дневник на Д-503 ни помагат да разберем личността и психологията му/им в контекста на обществения строй на Единната държава. Авторът на дневника е забележителен нумер: гениален математик, главен инженер и конструктор на "Интеграл" - най-съвършения космически апарат, който се очаква да изнесе в космическото пространство идеологията за абсолютно математически безпогрешно Щастие и за други форми живот. 
Мислещ с безупречни аксиоми и алгоритми, той обаче има малки привързаности - към женския нумер О-90 и поета R-13, които ги нарича семейство. Любовния им триъгълник неочаквано се нарушава от I-330.
D изпитва първо раздражение, после неприкрит интерес към новата си позната: дразнещата неизвестност в облика й го привлича и едновременно отблъсква. След като се влюбва съвсем както в древните времена - собственически - и нарушава закони, той научава, че I е лидер на революционната организация "Мефи" (терористическа по съвременни мерки). Целта им е да взривят Зелената стена, да превземат "Интеграл" и с неговата мощ да свалят режима. Мда, а също така научава, че е използван в нейните интереси. В интереси на революцията, да кажем. Частично революционерите все пак успяват да зародят хаоса след протеста на изборите (единодушните, доколкото си спомняме), търпят поражение с "Интеграл" но взривяват стената - живота отвъд нея нахлува в града.

D-503 губи представа за реалност, всеки ден увеличава пропастта между собственото си Аз и заобикалящото го Ние.  Диагноза - "зараждане на душата". Тази аномалия обаче може да се реши с малка мозъчна операция, която ще позволи на милиони да оздравеят. Страхува се от Операцията и от себе си, новия, а може би не иска някой да иска вместо него...
Държавата обаче решава да покаже божествената си любов (чрез страдания, разбира се) към гражданите чрез масово опериране. D-503 изпълнява дълга си. По отношение към Аз или Ние, ще разберете от книгата :)

Д-503 се обръща и към следващите поколения, които, най-вероятно, вече са стигнали по-съвършена обществена организация. Явно не сме Ние. Ние в бъдещето? Така или иначе, вече сме получили формулата на Щастие под като част от новата ни потребителската религия: готова, измислена и красиво опакована. Всеки ден се излъчва по телевизия, блъска се в съзнанието ни от лъскави списания и билборди. Опитваме се да я нагласим към начина на живота ни, а когато не се получава, спираме ли да желаем, мечтаем и да търсим това индивидуално (егоистично) щастие само за нас?