#TEDxNBU - 2014

Започнах днешното си сутрешно чаепитие с черния чай в новата си чаша с лого на TEDxNBU. 

Както за мен е традиция да почвам всяка сутрин с този ритуал, за Нов Бьлгарски Университет за 4-тата поредна година вече е традиция да организира независимо TEDx сьбитие и да събира под един покрив много харизматични, енергични хора да изнасят идеите и да изпращат посланията си към публиката. Вчера бях част от аудиторията (луд късмет, одобрили са ме!) - получих своята доза мотивация, материал за размисли и то в доста концентриран вид: 14 лектора, един доста важен въпрос с много лични отговори за по-малко от 8 часа.

Още от влизането си през портата на НБУ бях потопена в съвсем особена академична атмосфера (чедо на Софийския съм хех). 
Всеки един лектор беше представен от Десислава Бошнакова - емоционално, искрено и с голяма любов. Първата лекция ми помогна да се отпусна и да се почувствам по-комфортно в ролята си на слушател - беше изнасяна от Еразъм-студентка Хулия, много харизматично момиче от Испания. Малко ми напомни за моето студенство и първите години в България, хора, които срещнах и неща, които научих с тяхната помощ.

Няколко политически лекции (включително от TEDtalk) докоснаха искрено всеки от присъстващите: един от лекторите опита да формулира дефиницията за Европа и Европейски съюз, която с географското си съзнание така и не можех за приема. Очевидно, трябва да отделям повече внимание към геополитиката :) За лекцията на Радослав Бимбалов откровено ми трябваше преводач - почувствах се непосветена в тайните на бьлгарската политика. Визуалният език на презентацията му не ми беше ясен (дефиницията прихванах от друг лектор, Алберто Стайков ;)).

След първата част на събитието някои се зареждаха с по чаша кафе, някои - със зелена ябълка. Вътрешното дворче с цъфнали дървета и малки пейчици, заляти със слънчева светлина, разполагаха за споделяне и комуникация/задължително и в социалните мрежи. Да не говорим, че ми беше за първи път да слушам TED презентации наживо, затова нямах търпение да се върна в залата и да видя останалата част.

Следващите изяви бяха артистични и вдъхновяващи - едни лектори са говорили за нас, публиката, за телата ни на четци и създатели (Възкресия Вихърова и Калина Христова), други - за себе си (Николай-Емил Шопов). Получихме послания да сме по-добри (Иван Ралчев) и по-избирателни към медии, които използваме като източник (Зорница Стоилова - вече стана любимия ми лектор), по-внимателни към силата на лична информация, която споделяме или владеем, за да създадем/запазим своята on-line идентичност (Таня Таневска).

Приключи със талантливата хумористична импровизация за всичко чуто и видяно този ден, изиграна от професор Иванов (за приятели и познати - Калин Иванов), и с мотивиращото послание от Десислава Бошнакова.

Мисълта, с която се връщах след официалното завършване на събитието: най-важното е не да сме винаги съгласни с другите, а да не спираме да мислим, да избираме внимателно/разбираме информацията, която получаваме или споделяме, а и да не забравяме "Кой?" седи вътре в нас и "Какъв?" искаме да стане.
А, да, и с чудесно настроение плюс нова любима чашка :)