Умберто Еко "Името на розата"

Емблематичен и известен роман, с който започва писателската кариера на Умберто Еко, не се нуждае от предисловие или дълги подготовления на читателя, това беше и първата книга на този писател, попаднала в ръцете ми (електронно, но все пак). Завтворена вкъщи за няколко дни по време на принудения карантин, имах удоволствие да ги прекарам  в търсенето на престъпника в средновековния манастир в Северна Италия заедно с францисканския монах Уилям Баскервилски и младия му помощник - послушник бенедиктинец Уотсън... извинявам се, Адсон, по време на решаващата за финансово и политическо бъдеще на християнската църква среща от пратеници на папа Иоан XXII и император Людовик VII. 

Едноседмичното повествование е разделено по време на извършването на определени църковски служби и се води от името на младия послушник Адсон, записано от него на вече преклонна възраст. Достатъчно е да следваме указанията на автора, за да се ориентираме във времето и малко да използваме въображението си (разказът понякога е подкрепен с подробен план/схема: доста основателен и методичен подход към читателя, който трудно се ориентира в пространството - като мен, например). Не се плашете от големия обем: може, например, да разделите книгата точно по дните. Така или иначе няма да усетите, как ви минава времето :) 

Постепенно опознаваме самия разказвач чрез съпоставления и сравнения на различни етапи на духовното му развитие през годините и наставника му Уилям, бивш член на Светата инквизиция  и определено забележителна личност. Те са представители на мирната мисия в опита на сдобряване на францискански монаси, привърженици на безимущественото служене на Господ и паписти, възнамерили се да запазят църковни богатства и да продължават да прощават прегрешенията на богатите срещу мярка злато за папска индулгенция.  
Мисията обаче е застрашена от самоубийство и убийства в манастира, мистериозно свързани с манастирската библиотека. Ще сме участници на следствие, водено от бивш инквизитор и млад послушник по молбата на Абат с помощта на малко логика и методи на дедукция (възможно ли е да се е зародила през тези кървави времена?). 
Дали Божият син е бил беден и дали се е смял? - това са второстепенни, но предопределящи въпроси, изникващи по време на следствие и влияещи върху развитието на събития и края на мисията.

Подправен с кратки исторически препратки, споделяния на факти, описания на събития - често чрез диалози на участниците им - разказът ни хвърля във времената след подкрепено от френския крал Филип Красивия и Римската църква унищожаване на могъществения Орден на Тамплиери и изгарянето на Върховния му магистър Жак дьо Моле в огъня на инквизицията. За тези, които са заинтригувани от предисторията: тя е литературно отразена от Морис Дрюон в серията му романи "Прокълнатите крале", включително в "Законът на мъжете" с описание на избранието на папа Иоан XXII, надхитрил (именно надхитрил, не надпреварил) съперниците си след 2-годишно състезание за папската тиара.

Връщаме се към наблюдателската ни позицията като внимателно следим диалози, разпити и философските беседи със светци и грешници, облечени в монашеските роби (мъже, разбира се - жените нямат дума в тази история), за да опитаме да получим ключа към всичките отговори по-рано от другите. 
Следваме като сянка през тъмнината на църковните трезори, виждаме най-големите й богатства и реликвии в тяхното великолепие и безполезност, ставаме свидетели  на прелъстяване на младия послушник Адсон от безименно селско момиче и горещата му пълна с покаяние изповед към Учителя, наблюдаваме ужасните му фантасмагорични сънища... Никога не са ви прелъстявали? - е, преди малко го е направил Умберто Еко: накарал ни е да стигнем до края на тази история.

Докато сме се опитвали да разкрием личността на престъпника, той ни е чакал в най-тъмната стая на библиотека, наречена "Предела на Африка" - чакал е, за да ни зарази със своята философия и да ни унищожи със собственото ни любопитство. Пламъци на безумието му поглъщат и библиотека, и самия манастир, а Адсон напуска обител заедно със наставника си, за да се разделят всеки по пътя към финала на собствената си жизнена история... Абсолютната монополия на църковна власт върху образование, наука и народната душа е рухнала заедно със стените на манастира. 

Религиозните ви възгледи едва ли ще се повлияят след прочитането на тази книга, дори най-вероятно, ще се укрепите в атеизма си след такава доза истински, почти хронологични сведения за майка-църква (независимо, че е католическа), по-скоро ще се убедите, че желанието на човека да притежава е безгранично - знания, книги, богатство или власт (нужното да се подчертае). Разрушаващо и поглъщащо, това желание изпепелява страждащия със все по-трудно удовлетворяема жажда. Лекарство? Няма. Затова ви съветвам да удовлетворите жаждата си със още една доза хубаво четиво.

Моята е "Ние" на Евгений Замятин