БезУмния телефон

След като смартфона ми напусна този свят (амин), като е бил изпран на щадящ, но все пак не много полезен за един телефон режим, реших, че веднага ще му намеря замяна. Няма как. Не мога без Него - "могъщия" мобилен интернет. Той движи всичко: с него планирам деня си, уреждам срещи с приятели, следя най-важни (и не толкова) новини, поддържам връзка с близките си.

Предусещайки, колко скоро в ръцете ми ще се окаже нова играчка/телефон, все пак ми се наложи да извадя стария си апарат, който е способен да изпълнява само най-основните си функции. Да звъни :)

Колкото по-наложително приемам каквото и да било, толкова повече го отлагам, така че все още му нямам подходяща замяна. Прекарвам часове по форуми и онлайн-магазини в сравнявания, търсенето на моя Телефон. Стори ми се нужно да споделя минуси и плюсове на положението си да не използвам смартфон. И да не вярвате, повечето страни намирам за положителни. 

Първите седмици бяха ужасни: постоянно посягах към телефона си, за да науча нещо ново по света (поне прогнозата, за Бога!), но освен часа, не можеше да ми каже нищо.

• От скука почнах отново да нося своя Kindle навсякъде с мен. Списъка ми с непрочетени книги драстично се съкрати. Това е плюс.
• Изрових стария си органайзер, подарък от Secret Santa от не-знам-си-коя-година: опитах се да подредя времето си, бюджета, планове за близко и не толкова бъдеще, почнах да водя що-годе записки.
• Всичко, което преди съм доверявала на умния си телефон, почнах да организирам сама: да си планирам маршрута и деня преди да излезна, а не по време на движението, което ми спестява доста стрес и тичане. Опитвам се да отчета всички фактори като прогноза, разписания, работни часове... Това е минус и голямо неудобство, но така много повече оценявам времето си, включително работно. 
• Почти спрях да закъснявам (уррра!).
• Успявам да филтрирам важни и не толкова неща, да поддържам диалог, без да гледам непрестанно телефона си.
• Изпратих няколко истински картички за Рождество (скоро ще приемам съобщения само по поща или DHL ;)).
• Оказа се, че наоколо има доста приятни хора: сдобих се с нови приятели, а старите вече знаят, че няма смисъл да ме търсят във Viber хах. 
• Спрях да правя снимки с телефон: няма смисъл, освен ако не е наистина специален момент - просто му се наслаждавам. Ако имам възможност, връщам се с камерата си в определено място. 
• Самостоятелния шопинг става по-затруднителен, защото все пак понякога имам нужда от съвет, така че или се възползвам от правото си на потребител да върна неподходяща покупка, или си взимам компания. За по-весело.
• Сдобих се с по-голяма чанта, за да мъкна някои неща, които могат да носят полза и забавление докато пътувам/чакам. 
• Никога не съм говорила с реални хора толкова много, колкото през тези 3 месеца (по принцип не съм от приказливите). Пробвайте и вие да си оставите телефон вкъщи поне за 1 ден ;)
• Зареждам батерията на телефона си веднъж седмично. Още един плюс - ще ми е тежко пак да се примирявам с огромния апетит за енергия на Android.

През живота си не съм спазвала диета, но мисля, че точно сега ми се случи: информационна, ако може да се нарече така. Не се пазя от негатив, в никакъв случай - той е част от ежедневието ни. По-точно: от ненужния  безкраен поток инфо от Instagram, Facebook, спам от пощата, безполезни статии. Имам възможност да се вслушвам в собственото си мнение, вместо да ми се набива в очите какво харесват другите, какво е актуално да мислим. Да чуя, от какво наистина имат нужда моите близки и приятели, самата аз.

Комплексно спиране на телевизия и мобилния интернет, всъщност, ми даде толкова необходимо време за себе си. Времето, което посвещавах на другите, дори и косвено. Възможност да си поискам равносметка за всичко, което съм направила през 2014-та. Да видя, дали съм се приближила към целите си, движейки се в нужната посока. 

Новия си умен телефон разглеждам предимно като инструмент: за връзка, управление на времето си и други ресурси, по-бърз достъп до ключовата информация. И ми липсва, без възражения. Просто е важно да не забравям, кой кого управлява... :)