Будапеща - пътепис

Някой ден щеше да се случи – аз и Будапеща, заедно, за 36 часа. Цели ден и половина бях на негово разположение: сетивата, мислите и мечтите ми. Може би е прекалено малко за една споделена любов, но ми се връща там. Определено.

Доста кратко предисловие, както и време, за което си организирах пътуването с помощта и инициатива на любима приятелка, която предложи да я придружа в пътешествието й с колa.  Набързо си стегнах раница, заредих батерия на фотоаппарата си и резервирах хостел в центъра на града, срещу Централните Хали. Да-да – точно през  последна седмица на август  се пада най-високия сезон, затова цените за настаняване са очаквано по-високи от всякога. Не смятам, че сгреших с избора: получих отличен сервиз и локация, която ми позволи да спестя куп време (което нямах!) за придвижване. Ако някой го смущава идея за престоя в хостела, не е пътувал с обиколни екскурзии из България на Софийския университет с бюджет 10 лв нощувка/човек (беше страхотно, между другото!) :)

Пригответе се да дадете повече пари за хотел и да отделите повече време на границите при посещения през август – прекарахме поне 5 часа в опашки за винетки и митници. Пика е по време националния праздник на 20 август: деня на Св. Иштван, след което унгарци официално смятат летния сезон за затворен.

Как? С кола е най-лесно (и най-изгодно, вероятно). Както винаги, погрижете се за приятна компания ;)

Кога? Прекрасен е по всяко време,  но през лятото цените за настаняване и количество туристи драстично се увеличават. Обмислете добре бюджета на пътуването.

Къде? Пълно е с хотели и прилични хостели – зависи от средства, с които разполагате.

Колко? Поне 3 дни, според мен. За 2 дни максимумът е да се обиколят най-известните забележителности, без да се влиза в музеи и галерии (някои от тях изключително интересни).

Какво? Най-привлекателни за туристи са Парламента, базилика Св. Иштван, Централни хали, мост Сечени, Рибарските кули, Будайска крепост с двореца, църква Матиас, площад на Героите, оперен театър, термални бани из целия град, остров Маргит и Дунав, разбира се, както и много, много други места.

Още в първата сутрин на излизане Даниела, служителка на хостела, любезно предложи да ме запознае с най-добри традиционни места за хранене, развлечения, change-ове и няколко трикове за оцеляване в града. За да се почувствам доволен, а не измамен турист. Добре, че отбеляза всичко на слециална карта за гости, защото би било трудно да го запомня :) Реших да започна с Free walking tour от 10:30, тъй като изобщо не бях достатъчно подготвена за самостоятелна разходка. Бяхме поне 60-70 човека и 4-ма гида с английски, които ни разделиха на по-малки групички (внушителна группа с унгарски туристи потегли отделно). Като цяло съм зле с информацията, получавана устно, трудно се концентрирам и бързо се разсейвам, но така поне знаех, къде се намирам хаха.

Плюсове на пешеходна екскурзия: извървяхме доста труден, наситен и дълъг машрут за минимално време, придружен с информативна беседа от компетентен специалист-ентусиаст, във весела многонационална компания. Която нямах по принцип, т.к. беше индивидуално пътуване.

Минуси: не намерих.  В края на разходката може да се остави бакшиш, като да не се чувствате гузно – работата на екскурзовод е наистина трудна.

Във сайта на организацията може подробно да разгледате часовете, място за среща и видове маршрути, които предлагат – представят Будапеща по-скоро като една голяма забележителност, а не дупка за вливане на парите на туристите. Или винаги може да си организирате малка самостоятелна/Hop On Hof Off екскурзия.

Както вече споделях, винаги търся най-високата точка за по-добрата гледка към ново място/град, който посещавам. За Будапеща тези места са няколко, като безплатните са гледките от хълмове Геллерт и Янос :) Тръгнах пеша от крепосста Буда към Цитадела по единия бряг на Дунав, като успях да наблюдавам вело-съревнование, заради което са били затворени повечето централни пътища в града. За кратко забравих за храна и вода, но нарастваща жега и фонтанче с минерален източник на площада Гелерт ме подсети да си напълня бутилката (чешмите в града са с питейна вода). Явно по пътя към върха съм тръгнала по пътечката на влюбените: целия асфалт беше изрисуван със сърца, а всички пейки обърнати за романтична гледка към Дунава, с гърба към пешоходци. С наистина фантастичен вид!

След като в рамките на 15 минути и 500 извървени метра потърсих подслон върху поне 3-4 пейки, усетих, че си изхабих батериите, затова се заредих със 24-часов билет за всички линии градски транспорт. Качвах се само на метро, включително на жълтата, най-стара в Европа линия, построена през 1896 година. Трамваите изглеждат много автентично: местните съветват номер 2, 19 и 41 за разходка по брегове на реката с гледка към забележителностите.

През късната половина на деня реших да имам свободна програма: слизах на почти всяка спирка на жълта линия метро, за да видя най-интересните места. Тя следва през бившия еврейски квартал с много барове, магазинчета и туристи. Не веднъж се губех (така опознавам местност по-добре хах), вървях в омагьосан кръг по същия маршрут, а картата ми заприлича на парцал след непрекъснато въртене в ръцете. Но успях да излезна към уличка с най-различни заведения, където след проба на няколко сорта набързо взех 2 бутилки унгарско вино от DiVino, включително от сорт Tokaji/бяло десертно вино: директно си казах бюджета (~8 EUR бутилка) и направих избора с помощта на персонала. Всичко отне не повече от 15 минути. Смятам го за задължителен сувенир след пътуване из Унгария, но къде да пазрувате вино, ще решите сами ;)

Жал ме е, че нямах време и енергия за разходка с корабче по Дунава, както че изпуснах нощни гледки към града – почна да вали неприятен дъжд, губителен за настроение и камерата ми. Но това ще е повод за връщане.

Ако имате време, съветвам разходка из Градската градина (със Зоогическата – не съм посещавала). А ако сте там през събота-неделя от 07:00 до 14:00, минете през пазар Pesca flea market: именно тук се намират ръчно изработени сувенири (плетива, кукли и  т.н.), ретро картички, дори музикалните плочи! Входът е 150 флоринта. Точно в началото на търговска улица Ваци, според мен, има стандартни сувенири на най-приемливи цени, в центръра те са много… туристически.

Последните си часове в Будапеща прекарах на грандиозния площад на Героите и пред Халите (затворени в неделя, за жалост – така и не успя да се пробва langos).

Пръскам се от впечатления, затова следващия пост ще е само в снимки :)

Съвети лично от мен:

- сменете определена сума унгарски форинти още в България, които биха ви били достатъчни за първите няколко дни: повечето change в центъра работят с комисионно, а и невинаги плащането с карта е възможно. Евро също няма да навредят – използвах услугите на Tavex;

- разстоянията не са чак толкова големи – ако отивате съвсем без план, не е страшно: 100% ще получите удоволствие от разходки, кухня и атмосфера в града;

- националната кухня е доста тежка, помислете добре за стомаха си.

и от Free Walking Tour Budapest:

- банкноти в 200 флоринта са извадени от обръщение, внимавайте;

- повечето магазини затварят доста рано (18:00) и са затворени през неделя, а в някои от райони е забранена продажба на алкохола след 22:00;

- не казвайте ”Thank you”, ако очаквате ресто при плащане на сметка в заведение – персонала чува “Задръжте рестото”;

- повече разходки пеша и по-малко използване на транспорт (подкрепям);

- ако планирате да ползвате градския транспорт повече от 4-5 пъти в рамките на един ден, по-изгодно е да се сдобиете с 24-hours билет за 1650 HUF: действа един ден от момента на закупуването;

- гледайте нагоре. Архитектурата на града е прекрасна.

С удоволствие ще се запозная с ваши впечатления (и съвети) :)