Перлата на Черно море

Признайте си, че веднага сте помислили за Варна.

Това е едно от неофициалните названия на Одеса - винаги различна и гостоприемна за туристи южната столица на Украйна. 

Паметник на моряшка съпруга

Разхождах се тук сама, с приятели, като гост и като самостоятелен турист. Има доста неща за разглеждане: плажа "Аркадия", Потемкинская стълба, Дерибасовская улица, музеи и галерии. Няма да споделям снимки от най-известните места на града: веднага ще ги видите в Google още при първото поискване :) Тези снимки са от няколко мои разходки - последните са направени в ужасна горещина, от сенчисти ъгълчета на тротоари (забелязва се, че се крия от слънцето доста усърдно). 

Доста млада на фона на европейските градове, официално Одеса наброява двувековна история: разположена е върху древногречески колонии, през Средновековие територията й е била във владение на Златната орда, печенези, половци, Кримско ханство и Османската империя. Започнатото от Екатерина II строителство  на града е събрало множество образовани инженери, архитектори и конструктори от Европа: техни имена носят повечето централни улици. Тук са живели и творили световно известни учени, артисти и писатели, включително А. С. Пушкин, попаднал в царска немилост, - паметника и музея му се намират на ул. Пушкинская 13. 

Одеския хумор е известен със своята особеност - саркастичен, понякога лаконичен и доста лесен за възприятие. Не като английските вицове. Ще го забележите веднага на улицата в надписи, в събеседника си, дори в менюто си в ресторанта. Няма с какво да сравним и одеския акцент (да-да!), небрежно вметнат в ежедневието. Одеския говор е по-скоро смесица от руски, идиш и украински езици: веднага се сещате, къде се намирате. Не се учудвайте, ако чуете и българска реч - диаспората в Одеса (и областта) е със солидно процентно съотношение. Неслучайно тук има консулство на Република България, действат местни български обществени организации&дружества. 

Този град хем се променя с времето, хем не се поддава много на модернизма: винаги се намира колоритна уличка със неремонтирани от следвоенните времена къщи и семейни кооперации, дори в центъра. Нищо, такъв го харесвам още повече. Фасади на жилищните сгради често са покрити със лозета и бръшляни и дори да няма много насаждения, оставам с впечатление, че навсякъде е зелено. 

Осмелих се да влезна в един такъв вход-"кладенец", отделен от тротоара с арка, и се почувствах все едно съм надникнала в чужда къща: вместо очаквана дестка площадка или пейчици попаднах на малка градинка, семейно чаепитие на отворена преустроена тераса, прострени дрехи на открито (по-скоро се среща в малки градове) и пълна със звуци картина на една панелка - тук всичко се прави на отворен прозорец :)  За да се чува. Веднага усетих, че ще ме разпознаят като чужденец в тяхна малка комуна, затова побързах да се оттегля. Трудно се описва с думи: атмосферата е доста добре предадена в сериала "Ликвидация" (със сигурност го има в Замунда) - опитни актьори, сюжет и, разбира се, Одеса и одесити.

Улиците на града са били декорации за доста известни съветски и съвременни филми: "Броненосец "Потъомкин"", "Приморски булевард", "Ние сме от джаз" и т.н. 

Логото на града - ул. Пушкинская

Приятно съм учудена от наличие на малки ресторантчета със собствен стил и дизайн - в сенчиста градинка на един от тях прекарах приятна почивка пред сграда на Театъра на опера и балет. Има както разпространени из цяла страна вериги заведения за хранене с национална кухня, така и специализирани ресторанти. В пътеводителя намерих и българския: "4 българина".

Одесския театър на опера и балет

Продавачка на близалки

Паметник на Екатерина II – основателката на града

Градинка до Потьомкинска стълба и Приморския булевард: преди 12 е имало само бащи с детенца - кой с бира, кой с ролери. Следобяд картината се промени, и се показаха майки с колички. Бащите са изчезнали безследно. Не схващам схемата тук, но не отричам закономерности :)

Точно пред стълбата има екскурзионни автобусчета с гидове - струва около 100 грн. (~13 лв.). Всеки ден от 12:00 и 16:00 часа има free tour из града - може да ги намерите на сайта им http://www.infocenter.odessa.ua/en/.
Ползването на фуникуляр до Потьомкинската стълба го смятам за задължително всеки път: навремето беше безплатен, в момента е 2 грн. ~ 20 стотинки. До фуникуляра се намира и информационен център.

Бърза бащинска разходка - с бебе и ролери

Хотел "Одеса" и Морското пристанище - запазената гледка от Потьомкинската стълба

Морското пристанище

Плаж "Аркадия"

От Одеса е лесно да се продължи пътуването към вътрешната част на сраната: с кораб, влак, автобус или самолет.
Градския транспорт в центъра е доста организиран - няма как да не споделя снимка на типичен одески трамвай, където често се изнасят кратки концерти от гастролиращи артисти (докато не ги хване контрольора). Софийските контрольори не издържат никаква конкуренция :D
Стойност на пътуването: 1.5-3 грн (~20-40 стотинки).

Като истинска южнячка се чувствам тук чудесно - със сигурност ще се връщам пак...