The Hunger Games: Catching Fire - впечатления

"The Hunger Games: Catching Fire" - втория филм от нашумелата поредица, несъмнено един от най-очакваните (за мен) тази година 

Отказвам в по-голямата част от случаи да гледам филмови екранизации по книги, прочетени от мене, но тук случаят беше обратен - с удоволствие и голяма страст прочетох оригиналния роман на Сюзен Колинз след прегледа на "The Hunger Games" миналата година (защото не съм от търпеливите).

Много често попадам на актриса Дженифер Лоуренс в различни филми и тя, несъмненно, създава ефектно и в много случаи уместно присъствие.

Втората част пренася зрители във периода след приключването на Игрите на глада - въпреки видимото спокойствие в хората от всеки един район/дистрикт нараства очевидно напрежение, а Китнис и Пийт (главните герои) продължават битката си за оцеляване. Въпреки всичко напрежението нараства прекалено статично в първия 1 час на филма... което поражда в зрителя очкване, очкване на действия и противодействия. Засега обаче трябва да се удовлетворим само с въвеждане на нови герои и персонажи и да се опитаме да ги разпределим на положителни и отрицателни - за наше успокоение, главните герои са пред същата дилема. Старите персонажи продължават да ни радват с добра актьорска игра и  голямо разнообразие на зашеметяващи костюми и прически (които ще присъстват вьв много youtube tutorials през следващите 6 месеца). Декорациите създават леко магическа и недействителна атмосфера, а самата действителност е доста ужасяваща и плашеща - това е ефектно подчертано с помощта на бързата смяна на кадри и ситуации, превключвания от шоу-трасляции към истинските им герои и др. подобни алегории).

Снимка: интернет

По-динамичната част със Кварталните игри е точно това, за което сме дошли и което сме чакали цяла година! Борбата за оцеляване продължава в условията на Квартална битка, като Китнис и Пийт не са в състояние да оцелеят само двамата, затова трябва да се преборят със себе си и да се обединят със много ненадеждни съюзници и потенциални съперници: доверие е цената, която трябва да платят. Която може да им струва живота.

Цялата игра е пронизана от съмнение, добре четящо се в погледи и постъпки на героите (с много достъпни диалози и актъорска игра).  Така разбираме, че Китнис наистина не е безразлична към Пиииийт и той е още една нейна слабост (тук е мястото за въздишки :D) - несъмненно го разбират и жителите на Панем, наблюдаващи излъчване на игрите.

Кулминацията е бьрза и неочаквана за тези, които не са чели книгата - плюс за създателите на филма. Китнис е загубила много, но е и придобила свобода от Капитолий - свобода, ограничаваща я още повече. Четем във погледа й решителност да продължи борбата, прераждане на дъха, как недоволството и страховете й се превръщат в бунт срещу системата: дали Китнис ще стане символ на борба, ще разберем чак догодина...

Оценка: 8/10

Лично моя е, предубедена и пристрастена: защото за мен екразнизацията беше успешна и доста разбираема, с лесни образи и ясни препратки за тези, които не са чели книгата - уцелиха!

Недостатък: гледах филма на 3D без очила в IMAX - не усетих голяма разлика, спокойно можеше да се гледа в 2D. Последната част от трилогия е разделена на две (защо ли не се учудваме).